Българският сайт за изкуство

от Л. Каруана

През Юни 2001г. имах възможността да интервюирам Ернст Фукс върху няколко теми – неговите източници и вдъхновения, преоткриването на Mischtechnik, проектът за музея за визуално изкуство.
Седяхме в ателието му в неговата вила близо до Монако – аз бях  до камината, а той пред голямата си картина – Триумфът на Еднорога (по горе). По време на цялото интервю той рисуваше една от фигурите, като без усилие постигаше невероятни визуални ефекти.

Л.К. – Откъде идва вдъхновението на твоята работа? Коя е движещата сила зад сътворяването на една творба?
ФУКС - Е, когато за пръв път започнах да рисувам по въображение бях около 12 годишен. За мен въображението се превърна в единствения начин да приема реалността…да я оформя. В същото време, разбира се, се държах като всеки друг: ходех в арт училище, както и на уроци и така нататък… Рисувах от натура. Намирах за много очарователно да предавам реалността в доста убедителна форма, използвайки най-големите си възможности. Междувременно осъзнавах все повече и повече, че реалността на фантазията е почти идентична на реалността, която всеки вижда – че двете са малко или много едни и същи. Така че, по време на обучението си аз продължавах да правя и двете – да рисувам от натура и да рисувам от въображението си, като все едно изобразявам нещо, което всеки може да види. Като изключим художниците рисуващи по въображението си, никой не би разбрал че такова нещо съществува, ако никога не го е рисувал.

Л.К. – Когато казвате “от въображението”, то е дошло докато рисувате, или преди това…?
ФУКС - Оу – ами попитайте някой хипнотизиран: кога преживяването е започнало и какво се е случило повреме на него…
(смее се)
Л.К. – OK…
ФУКС - Това е нещо което остава доста неясно, защото…това е като съня: този който сънува не може да промени сънищата си. Може и да си спомня какво е сънувал, но не знае наистина какво точно означава. Това е един друг език – език който идва при него. Той не си го измисля. Вместо това, то само се сътворява. Е, това мисля е източника на визуалното изкуство, или фантазийното изкуство.

Л.К. – Вие казахте “фантазийното или визуалното изкуство”…Правите ли разлика между това което се нарича Фантастично изкуство и това което се нарича Визуално изкуство?
ФУКС - Не съвсем. Това се дължи на различните държави и какво, на техния език, думата “фантастично” означава.

Л.К. – Продължавате да се движите напред в художествен план. Какво е това което ви пленява сега в рисуването?
ФУКС - Е – да бъда честен, не знам как да правя каквото и да било друго…(смее се). Така че, се опитвам да правя това – нещо което си мислех, че мога да правя – но в действителност е нещо което не мога…(смее се).

Л.К. – Намирате ли се привлечен от обределени сюжети сега? Или се връщате към миналото?
ФУКС - По скоро е така, както вече казах – все едно да си легнеш и да кажеш “Искам да сънувам нещо в Калута”. Но когато се събудиш осъзнаваш, “Аз не съм сънувал нищо.” Поне нищо за Калута! И внезапно имаш този подтик да направиш някоя творба, и това се превръща в нещо като мания, или обсебеност. Обсебва те картина, която си видял някога, от друг художник…и така започваш.
Знаеш ли, начина по който аз го разбирам, изкуството е също откриването на всички художници които са били преди теб…и че, те са в теб…така че ти трябва да ги възродиш. Това възкресение на изкуствата продължава, поне така мисля, от поколения на поколения. Ако си помислиш за Микеланджело, когато видял Лаокоон, той не е видял парче от гръцка скулптора. Той е видял своето собствено изкуство, на едно безсмъртно/вечно ниво. И мигновенно, той могъл да го изрази по такъв начин, така че дори гърците, като основатели на този стил, биха го почитали.

Л.К. – Творбата която провокирала нещо в него.
ФУКС - Да. Художника отговаря на нещо което е самият той. То се пробужда и оживява – чрез гледане на изкуство. А това, мисля, е било много важно за всички периоди през които съм преминал. Знам какво ме вдъхнови. Дори знам какво съм искал да пресъздам – само за да видя дали съм достатъчно добър. Това се превръща дори в нещо като “илюзионизъм”, ако може така да се каже. Виждате как някой прави фокус и вие нямате идея как го е направил. Стоите пред една картина и се чудите: как го е направил? И тогава се прибирате вкъщи и опитвате,и опитвате. И внезапно – успявате! Това наистина е нещо – да откриете художник, живял може би векове преди вас, като правите това, на което и той е бил способен.

Л.К. – Днес сте много уважаван заради преоткриването на Mischtechnik(смесената техника). Как я развихте в своята собствена работа?
ФУКС - Виждайки как повечето от моите съвременници използваха боя, като някаква тежки паста, ми напомняше все повече и повече на…правенето на сладкиш! Лично аз, не бих могъл да разбера как слагането на жълто, на много дебели слоеве на платното, би могло да го направи по-искрящо. Също на виждах стойността на релеф в картината, с изключение може би на Бонард /Bonnard или Брак /Braque, където би могъл да бъде от огромна важност. И, разбира се, Рембранд /Rembrandt!
Но за мен се превърна в нещо като “безчуствен героизъм” да разхвърляш наоколо толкова големи количества боя. Така открих, че гланцът върху бял грунд прави цветът по ярък. И така стигнах до идеята да науча различните възможности – на развиването на богата палитра от цветове с всички най-добри гланцове. Ако през музей, гледайки Дюрер/Durer или Холбайн/Holbein, може да забележите, че гланцът е бил много важен за тях. И векове преди тях, той бил разработен от художниците на икони от руските или гръцките школи. През вековете те използвали именно това, което е в основата на Mischtechnik.

Л.К. – Вие също сте работили върху офорти, по същото време по което сте работили върху първите си Mischtechnik картини. Офортите повлияха ли върху картините: върху начина, по който разработвате картина?
ФУКС - Да. И те бяха, през повечето време, люлката от изобразителни идеи. Защото, аз съм много отдаден на рисуването…обожавам да рисувам…линия…и светлина и сянка…просто като използвам креда. Това е толкова прекрасно усещане…и все още е. Но осъзнах доста бързо, че щом хубавите моливни рисунки не могат да се продават на цената, на която заслужават, трябва да ги направя “en masse”. Трябваше да инвестирам моето време и моята фантазия – като правя гравюри и офорти.

Л.К. – Но начинът по който подхождате към офорт, той е да кажем, с много линии и щриховки – не пренасяш ли това и в живописите си? Или просто това е естествения ви подход?
ФУКС - Оу, това за мен е доста естествено. Правех го и в най-ранните си рисунки, дори като бях дете. Щриховката замен е нещо като писането – определен графичен израз, или дори шрифт. Защото има голяма разлика между предаването на сянката правейки много драсвания с линия и цвят, или като вземеш добре смесената боя от палитрата с голяма четка, оставяйки широка диря. Това е различен начин да изразиш това което виждаш. Моят начин е по-скоро с кръстосан щрих. Аз построявам формите чрез линии. И така, за мен правенето на офорти бе нещо като основно, естествено изобразяване на картина.

Л.К. – Имате ли представа как ще изглежда финалния вид на творбата, или бавно се разкрива пред вас в процеса на работа?
ФУКС - Като началото на сън – не знаеш как той ще свърши…дори ако до извесна степен сте в съзнание.

Л.К. – Значи нямате ясен поглед върху нещо, което искате да уловите…
ФУКС - Не. Някои от моите творби първо бяха офорти, след което ги превърнах в живописи. И ако сравните офортът с живописта, която е направена след това, трудно ще намерите следа от оригинала, като изключиме композицията.

Л.К. – Тя се превръща в друга творба…
ФУКС - Точно така, превръща се в друга творба! Самата композиция остава, някакси фиксирана. Но с цват – който променя много, много повече отколкото бихте очаквали… И също, някои картини са направени без никакви рисунки – много спонтанно върху дъска или платно… И, знаете ли, накрая си казвам – някой трябва да е знаел, че ще се получи по този начин!

Л.К. – Някога бяхте написали в бележките си, “Развих моето въображение чрез концентрация върху повърхността на картината”. Това важен начин на работа ли е за вас?
ФУКС - Да, разбира се. Например тук (той посочва платното върху което работи). През пурпурното и зеленото тук, има определен цвят, който се появява и той не може просто да се смеси на палитрата. И ти следваш този цвят, и си казваш, “е, за да се допълва към сянката, светлината трябва да стане малко по-оранжева”. Разбирате ли ме? Винаги има нещо като “зрителен процес”, който те води – ако го следвате с познание и чуство – към перфектна картина. Това е вътрешен процес.
Дори не бих казал, че тази картина съм я видял във фантазията си, или във въображението – не. Тя предстои да бъде видяна – от мен и от всеки друг – като че за пръв път. Тя не е “пре-видяна”.

Л.К. – Но тогава, тя напомня ли ви за място във въображението ви или…място в живота ви?
ФУКС - Тя ми напомня…за определени чувства, които съм имал гледайки други картини. В друго време, праля нещо и казвам, “Никога не съм виждал нещо подобно!” – Въпреки че, не е необходимо с точно тази картина…(сочи, смее се).

Л.К. – Значи трябва също така да изненадвате и себе си…
ФУКС - Да. Това е, в същност, забавното в извеждането на една творба. Ако се превърне в нещо, което не ме изненадва, тогава картината трябва да си почине, или да се обяви за свършена, защото Аз съм свършен.

Л.К. – Значи има непрекъснато взаимодействие с творбите ви…
ФУКС - Да.

Л.К. – Скоро завършихте вашите Спомени. Какво е чувството да се върнеш назад в живота си? Виждате ли го повече като едно цяло?
ФУКС - …Понякога има места към които не можеш да се върнеш. Точно както някой помни; той също и забравя. Особено неща, които са били трудни за преодоляване… Когато погледнете назад към всички тези години, повече от всичко забравяте скръбта… (дълга пауза). Ако не, Г-н Алцхаймер помага много!

Л.К. – Изглежда че повечето от творбите ви имат и личен и митологичен аспект. Интерпретирате ли живота си чрез мита? Какво означава мита за вас?
ФУКС - Е, това е едно от нещата, които понякога се опитвам да направя – да интерпретирам собствените си творби и в същото време, да да интерпретирам себе си и смисълът на живота ми. Защтото винаги си мислиме, че трябва да има някаква връзка. За мен, митологията е вечният прототип на човешкия живот.

Л.К. – Значи, когато четете мит вие…?
ФУКС - Да…Аз се идентифицирам с него. Мисля че това го прави всеки. Това е очарованието на театъра в античността – идеята за театър, като вид религия – където се съзерцават вечните примери на живота.

Л.К. - И какво точно ви носи това?
ФУКС - Е, това е всъщност доста фаталистично нещо, в което да се набъркаш…За мен има смисъл това…бъдейки хванат във физическата вселена, в капана на тези образци…трябва да се научиш как да живееш с това – въпреки факта, че не можеш да го промениш.

Л.К. – Картините ти отваряли ли са път за теб? Изкуството показало ли  ти е нещо, което философията не е могла?
ФУКС - Разбира се. Един от най-важните уроци, които получаваш от изящното изкуство е че – езикът не е всичко. Вербалното изразяване не е всичко. Думи и картини са дарени един на друг, че единия да подчердава другия и обратно. Слет това, те се сливат заедно в песен или в опера…Не мисля че изкуството, ако е изолирано и ограничено, може наистина да създаде култура. То има нужда от култ. А театъра е култ, както и операта. Затова изолацията на художниците днес ги възпира от техните интереси – те са прекалено ограничени.

Л.К. – За вас изкуството си взаимодейства с писането и…
ФУКС - Така трябва. Винаги е било така. Как бихте могли да отделите работата на Бернини /Bernini на скулптор, от тази на архитект? А от неговите съвременници, които са работели с него? Имало е връзка, на пук на цялата подозрителност! На пук на това, те всички работели върху едно нещо, и това била тяхната култура.

Л.К. – Опитвате ли се да разберете собствените си творби?
ФУКС - Винаги.

Л.К. - Но не го споделяте с хора.
ФУКС - (въздъхва) Знаете ли, осъзнах че това което съм правел в миналото, не съм го разбирал много добре. И внезапно започнах да разбирам много по-добре сега. Така че съм доста предпазлив в споделянето на моето схващане, защото то променя доста…

Л.К. – Но всяко нещо което разбирате се проявява по-късно в следващата картина.
ФУКС - Ето защо е добра идея, ако сте работили върху картина, да не я гледате за известно време. После я виждате със свеж поглед.

Л.К. – Във вашето време вие също сте били финансово успял художник. Какъв съвет бихте дали на днешния художник, който умира от глад?
ФУКС - Е, като за начало, да вижда изкуството в комерсиален план е специална точка от образованието, което художникът трябва да научи – да преценява стойността на изкуството, за да стане добре познат. Когато аз започнах давах офортите си като подарък на всеки, който харесваше изкуството ми. Много от офортите ми от този ранен период оцеляха защото ги подарих. Просто ей така! – ако някой го харесаше му я давах. Това беше нещо като визитна картичка и в същото време нещо като оригинал. И много от приятелите, които направих по този начин, станаха свързани с изкуството, или колекционери в определен смисъл, дори и “импресарио”. Така че аз смятам, че художниците днес, е…те очакват прекалено много още в самото начало. Защото това все пак е професия…изкуството е професия.

Л.К. – И трябва да се упражнявате, усъвършенствате, развивате.
ФУКС - Да. Все пак, ние вече нямаме Werkstatte – знаете – “workshops” като готическите и бароковите художници. Рубенс /Rubens е имал поне трийсет човека, които работели за него! Днес нямаме тази възможност да бъдем образовани чрез практика, или да бъдем в ателие което продава много картини и има много поръчки.

Л.К. – Като художник вие също сте имали свой “Wanderjahre” – периодъд в който сте пътували много и сте събрали много опит. И това ли е важно за  да бъдеш художник?
ФУКС - Хммммм. Бих казал да – защото аз обичам изкуството, и аз обожавам да гледам шедьоври. Когато отида в някой град, вече знам каде са шедьоврите…къде трябва да отида, за да видя Боклин /Bocklin или Грюневалд /Grunewald, или някой друг. Това е може би моя лична особеност – че съм изключително заинтересован от изкуството на други.

Л.К. – Само художниците от миналото ли имат такова въздействие върху вас?
ФУКС - Не, разбира се има много художници, които са ми били приятели, като Хундертвасер /Hundertwasser и Брауер /Brauer, и всички от Фантастичните Реалисти всъщност.

Л.К. – Вие вдъхновявате второ, или може би и трето поколение художници през последните трийсет години. Смятате ли че е възможно да произлезне направление подобно на Фантастичния Реализъм?
ФУКС - О, това вече се е случило, не мислите ли? Влиянието на Фантастичното изкуство бе особено силно, с последователи по цял свят – хиляди хора, добри художници, лоши художници… Дори привлича и много младите. Но остава факта, че фантастичното изкуство има огромно обаяние. Мисля, че музеят, който планирам и е базиран на информация, която имаме от талантите и художниците от това направление, ще има доста добри отзиви.
Л.К. – Определено се надявам.

Сходни статии:

1. Ернст Фукс Ернст Фукс/Ernst Fuchs е роден на 13 Февруари 1930г. Той е австрийски живописец, график, скулптор, архитект, сценограф, поет, певец,...

Можете да следите коментари по статията чрез следната хранилка: RSS 2.0 Вие можете да прескочите до края и да добавите коментар. Пинг временно не е разрешен..