Българският сайт за изкуство

Това е малка по размер творба, която се разлежда и съзерцава отблизо. Тя има специално свързано с книгата предназначение и е известна с латинското си название “Ex libris”. Понякога финото изпълнение на форми и детайли изисква употребата на лупа, за да може в определен ред да се проследи всичко, което художникът иска да разкаже.

Самото наименование “ex libris” в превод на български означава “от книгите на”(този или онзи собственик). В някои случаи изразът е заменен с “ex bibliotheca” www5e.biglobe.ne.jp/~exlibris                                              – “от библиотеката на”.

В същност екслибрисът представлява графичен отпечатък, в малък формат, изпълнен посредством някой графичен способ – на литографен камък, метал или дърво. В това изображение под различна форма са упоменати латинският израз “ex libris” и името на притежателя на книгата или библиотеката. Книжният знак е един вид личен знак на собственика. Той е нещо като своеобразен книжен “паспорт”. В неговото създаване се намесват умът и сръчните ръце на художника. Приложният характер на екслибриса съвсем не намалява задължителната му художественост и изящност.

Екслибрисът принадлежи към категорията на най-фините графически продукции, защото той самият изисква кристализация на замисъла, композиционна лаконичност и финес в техническото гравьорско изпълнение. В тези миниатюрни творби всеки културен човек може да види и да научи нещо съществено от културата, етнографията или историята на всяка близка или отдалечена страна.

Има ли определени граници и норми за композицията и дали богатото развитие на изображението трябва да се приема като радостно разгръщане или осъдително израждане на екслибриса? И двете тенденции имат своите съмишленици. Някои смятат, че екслибриса трябва да бъде еднозначен, прост символ, белег на притежателя, графично ясен и с лека украса, докато други са за пълната свобода на екслибриса, без да е нужно да е разбираем за всички, достатъчно е да се харесва на своя притежател. Във всеки случай, при едно талантливо композиционно решение и сполучливо образно разкриване на основния идеен замисъл, екслибрисът добива изяществото и изискаността, присъщи на всяка хубава миниатюра.

Голямо преимущество на екслибриса пред другите графически продукции е това, че той борави с най-богат арсенал от теми. В никоя друга област на изобразителните изкуства не се среща такова разнообразие и богатство от теми, многообразие в тяхната трактовка, с такова отражение на вкусовете и нравите на хората и на отделните епохи, както това се вижда отразено в книжния знак.
Най-често екслибрисът се изпълнява в техниките гравюра на дърво или гравюра на метална плоча – офорт, гравюра с резец, суха игла, акватинта и др.

Освен екслибриса, съществува и друг библиотечен знак, чието колекционерство не се е развило и той твърде рядко се използва. Това е така наречения “суперекслибрис” или “супралиброс” – знак за собственичество, отпечатван върху вътрешната страна на материята, от която е направена корицата (а не върху вътрешната страна на самата корица). Редица книги с религиозно съдържание от Средновековието и Възраждането “крият” такива библиотечни знаци.

Можете да следите коментари по статията чрез следната хранилка: RSS 2.0 Вие можете да прескочите до края и да добавите коментар. Пинг временно не е разрешен..