Иван Пастухов е роден през 1951 година в София, България.
С фотографския си труд той споделя разнообразието от видяното по петте континента, заедно с духовното и красивото в човека, основен стимул във всичките му търсения.
Кои фотографи са ви повлияли най-много?
Големите майстори. Първият беше Картие Бресон.
Как избирате местата и обектите, които снимате?
Без претенции. Инстнктивно.
Имате ли любимо място(държава), което ви вдъхновява? Кои са любимите ви места, към които бихте се връщали отново и отново?
Всички “истински” места. Фалша ме ужасява.
Учили ли сте някаде фотография? Записвали ли сте се на курс, имали ли сте учител, човек който да ви въведе във фотографията, или правите всичко инстинктивно?
Учил съм се сам и продължавам да се уча от всички с неувяхващ ентусиазъм и любопитсво за всичко, което може да ми разшири хоризонта и степените на свобода.
Какво ви харесва най-много в това да бъдете фотограф?
Свободата да откривам, най-вече се радвам на творческия елемент, (въпреки това, че се опитвам да закова момента…) докосвам се до това, как във всеки момент светът се претворява…
Какво не ви харесва в това да бъдете фотограф?
Не знам. Затормозява ме мисълта за фотошоп, компютър, екран, принтер – трудността да се свържат на добро професионално ниво, заедно с непрекъснатата промяна на техниките. Това отнема много време…
Какъв съвет бихте дали на някой, който иска да се занимава с фотография?
Да бъде искрен, да не се прави на фотограф, ако не го носи в себе си. Да бъде истински във всичко, което прави.
Използвате ли компютърни програми(ако да, какви са те), за обработка на снимките ви, или разчитате на тъмната стая?
По-рано снимах с филми, сега цифрово и ползвам фотошоп и всички необходими съвременни програми за обработка на снимките. Напоследък всички файлове са във формат RAW. Чувствам носталгия към филмите, но нямам достатъчно средства да ползвам вече баснословно скъпите лаборатории.
Какво оборудване използвате?
Току що продадох последната Лайка М, заедно с обективите. Оставам изцяло на Канон - D5 и D5II – вече се стремя да не нося тежко. Обективи: от 16 мм до 200 мм серия L, като нямам предпочитание за фокална дължина, освен, че държа на качество, да бъде по възможност най-добро за този клас фотография.
Предстоят ли ви нови изложби в България или в чужбина?
Да. В България, в Париж и в Нова Зеландия - без да мога да говоря за дати. Между нас казано отделям повече време и енергия за снимане, отколкото за изложби. Всяко нещо с времето си. Искам да снимам по-различно от това, което съм правил, да си променям нивото, това е най-важно, ако е възможно… Другото следва автоматично.
Разкажете нещо повече за пътуванията си из далечния Изток. Какво ви направи най-силно впечатление, когато за първи път стъпихте на тази непозната земя? Оставило ли е нещо “неизлечима” следа у вас?
Чувствам се Европеец, но Азия ми е в сърцето. Африка също е много интересна!
Всичко истинско остава неизличимо и слава Богу! Такъв е и стремежът ми, да правя истински неща (да няма шаблон и програми), те ме запълват, изострят сетивата ми,карат ме да вярвам, че животът е наистина една прекрасна авантюра. Давам си свободата да взимам решения, нещо съвсем не лесно, тъй като отговорно (по-лесно е когато сте в система и някой отговаря за вас), това открива винаги нови възможности…, разбира се докъто е възможно.
