Българският сайт за изкуство

Може да се каже, че линеарната рисунка е  най-чистата форма на рисуване. Повечето от нас инстинктивно започват с линеарна рисунка, просто избирайки част от контура на фигурата и копирайки го върху хартията, с ръка следваща окото.

Често срещания проблем при чистото контурно рисуване е това, че при сменяне на темпото на рисуване, и при фокусиране, от време на време, върху някоя малка зона, може да се окаже трудно да се запазят пропорциите на фигурата. Последователните грешки се съединяват и фигурата става разкривена. За да се избегне това, упражнявайте използването на структурно композиционни методи. Така след време ще откриете, че вече можете да преценявате пропорциите и композицията инстинктивно. Пропорцията на фигурата се запазва, чрез визуализиране на ориентири и чрез продължително сравняване на предстоящата с вече нарисуваната линия.

Позите в силен ракурс изискват от художника да види фигурата като едно цяло, наблюдавайки цялата композиция, избирайки главните линии и рисувайки ги с няколко движения. Това е чудесно упражнение за развиване на уверена, плавна линия. Художникът трябва да си постави за цел да нарисува позата с възможно най-малко линии. Студенти, които по навик започват с несигурни маркировки на фигурата могат да извлекът голяма полза от използването на черни маркери или туш и четка, което ще ги накара да правят по-ясни и решителни рисунки.

виж повече »

Рисуването с туш съществува от много време – първите рисунки с туш са направени в Китай преди около 5,000 години. Други култури също познавали тушът, за направата на който използвали боровинки, растения и минерали, намиращи се в местните райони. Тушът, употребяван в ранните артистични творби много се различава от този, който използваме днес. Седемте главни класове туш, които са били класифицирани са: Черен туш за писане, Химичен флуиден за писане, Цветен туш за писане, Копирен туш, Индийски туш, Таен туш и Незаличим туш.

В Средновековна Европа през около 800-1500г. се изполвали тези ранни тушове от писарите за създаването на рисунки върху пергаменти. По-късно, тушове били създавани от природни багрила, направени от ядки, семена или морски същества. Известният Индийски туш е черен и произхожда от Азия. Ранните майстори използвали Индийски туш направен от орех или от желязни соли и танин(в случая извлечени от ядки), заради техния златисто кафяв цвят, който виждаме в историческото изкуство и литературни творби.

виж повече »

http://www.drawingboard.org

Повечето художници,които са рисували доста от натура, са запознати със сангина, обикновено като цвят на молив от conté crayon. Много малко, обаче, са рисували със истински сангин.

Сангинът (Хематит) е червено-кафява железно-оксидна креда и обикновено се добива в Италия. Цветът му, особено когато се използва върху кремава хартия заедно с бяло, чудесно подхожда за рисуване на човешки фигури, и е бил основен материал на старите майстори.

Сангинът се използвал широко преди развитието на conté или на модерните рисувателни пастели, които са направени от земни пигменти смесени с маслени емулсийни свързватели. Той позволява по-голям финес и контрол от сегашните удобни креди, но трябва да си подготвен да работиш със “суров” рисунъчен материал.

Освен познатият ни начин на рисуване като с пастел, сангинът има и други възможности. Прахът от него(поради това, че няма мазни свързватели, като при пастелите) може да се смеси с вода, за да се образува нещо като “туш”, с който да се рисува с четка или дори с перо.

Думата “сангин”(sanguine) идва от стара френска и латинска думи значещи кървав или кърваво оцветен.