Българският сайт за изкуство

(1885 – 1905)

Пост Имресионистите се стремели към по-голяма дълбочина на ролята на цвета, формата и твърдостта на рисуване.

Пост Импрерсионизма бил продължение на Импресионизма, но отхвърляло някои от ограниченията на предшественика си. Наименованията за пръв път били използвани от художествения критик Роджер Фрай/Roger Fry описвайки творбите на художници като Пол Сезан/Paul Cezanne, Georges Seurat, Пол Гоген/Paul Gauguin, Винсент Ван Гог/Vincent van Gogh и Анри де Тулуз- Латрек/Henri de Toulouse-Lautrec и др. Наименованието не дефинира един единствен стил или метод, то включва всички художници, чиято главна цел била да изразят повече от визуална интерпретация. Техният стремеж бил да изобразят емоция и интелект в допълнение на образите.

Също свързана с Пойнтилизма, техника асоциирана с Пол Синак/Paul Signac и Georges Seurat, тази част от течението са се наричали Нео-Импресионисти, заради тяхното импресионистично възраждане.

(1885 – 1910)

Символизма e течение в изкуството, което започва през 1885г. и преобладава до 1910г. Произхожда от Франция, по късно обхваща и други части на Европа.
Символизма била реакция против буквалното изобразяване на обекти и предмети, където в замяна има опит за създаване на по-предизвикващи, метафорични и емоционално наситени творби. Стиловете на художниците символисти били много разнообразни, но някои общи теми включвали мистичното и фантастичното.
Символистите също изследвали теми като смърт, разврат, перверзия и еротизъм. Някой художници, включително Моро и Редон, заимствали техните образи от произведенията на символисти писатели. Тези произведения често съдържали гротески и фантастични образи като например отрязани глави, чудовища, и духове.
Също, техните творби понякога се отнасяли към текстове от Библията и древни митове.
Други предприемаха по-традиционен подход, използвайки линии и цветове, за създаване на емоционални ефекти.
Символистите се отдръпнали от натурализма на импресионистите и демонстрирали
предпочитание на емоциите над интелекта. Този период на преобладаващ символизъм допринесъл много за развитието на абстрактното искуство на 20-ти век и е решителна стъпка към разбирането на следващите периоди.
Прочутите символисти включват Гюстав Моро/Gustave Moreau, Одилон Редон/Odilon Redon и Густав Климт/Gustav Klimt.

(1865 – 1885)

Френско движение от 19-ти век, което бележи моментното отклоняване от традицията в европейското рисуване. Импресионистите включили ново научно откритие във физиката на цвета, за да постигнат по-точно предаване на цвят и тон.

Внезапната промяна във вида на тези картини било допринесено от смяната на методологията:
прилагането на боя на малки дози от чистия цвят, вместо с по-широк замах, и рисуването навън, за да хващат отделното мимолетно впечатление от цвят и светлина.

Импресионизма е стил, в който художникът улавя образа на даден обект така, както някой би го видял ако го зърне само за миг. Техните картини са ярки и трептящи. Художниците харесват да улавят картините без детайл, но със смели тонове. Някои от най-великите импресионисти са Едуарт Мане/Edouard Manet, Камий Писаро/Camille Pissaro, Едгар Дега/Edgar Degas, Алфред Сисли/Alfred Sisley, Клод Моне/Claude Monet, Берт Морисо/Berthe Morisot и Пиер Аугусте Реноа/Pierre Auguste Renoir.

Мане повлиял на развитието на импресионизма. Той рисувал обекти от всекидневието. Писаро и Сисли рисували френската провинция и речни пейзажи. Дега се наслаждавал на рисуването на балерини и сцени от конни надбягвания. Морисо рисувал жени, вършещи всекидневни неща. Реноа обожавал да разкрива впечатлението от слънчевата светлина, озарила цветя и фигури. Моне бил заинтригуван от неуловимите промени на атмосферата.

Докато термина Импресионист покрива много от изкуството на това време, съществували и по-малки течения във него, като например Пойнтилизъм, Ар Нуво и Фовизъм.

Пойнтилизма се развил от Импресионизма и включвал употребата на много малки цветни точки, за да предаде по-голямо усещане на вибрация, когато се погледнат от разстояние. Точките, с равна големина, никога не се сливат напълно във възприятието на зрителя, като в резултат се получава трептящ ефект. Един от водещите представители бил Серат/Seurat.

Серат бил част от Нео-импресионистичното движение, което включвало Камий Писаро/Camille Pissarro, Пол Гоген/Paul Gauguin, Анри Матис/Henri Matisse, Анри де Тулуз-Лотрек/Henri de Toulouse-Lautrec и Пол Синак/Paul Signac. Думата Дивизионизъм описва теорията, която те следвали, докато самия процес бил познат като пойнтилизъм. Ефектите на тази техника, ако са използвани добре, бил много по-поразителен от общоприетия метод на смесването на цветове.

Нео-Импресионистичното движение било крадко, но въздействащо.

(1850 – 1880)

Реализма се определя от точното, непроменено, и детайлно изобразяване на природата или съвременния живот. Течението предпочита наблюдението на физическото състояние отколкото въображението или идеализацията. В това отношение, Реализма може да бъде открит в течения от много други векове.

В средата на 19-ти век Реалистичното движение избира да рисува обикновени, нормални, понякога грозни образи вместо скованите, преправени картини харесвани от висшето общество.
Това бе противопоставяне на традиционалната метод на Неокласицизма и драмата на Романтизма. Още повече, вниманието на застъпниците на стилът вече не било заето с очакванията на Салоните, Академиите или други такива институции. Реалистите се стремели да рисуват картините, както те изглеждат. Често художниците избирали неприятни и нормални теми, които обикновено загатвали социално, политическо или морално послание.

Въпреки че никога не става наистина солидно, обединено движение, най-голямата група реалисти била “Barbizon School of landscape painting”, начело с Корот/Corot и Миле/Millet във Франция. Също и Оноре Домие/Honore Daumier.
Американските реалисти включвали Томас Ейкинс/Thomas Eakins и Хенри Осава Танер/Henry Ossawa Tanner, и двамата учели във Франция. Реализма повлиял на развитието на много от по-късните течения.

(1825 – 1875)

“Hudson River School” се състояло от група художници ,които създавали реалистични, романтични творби, най-вече в Речна Долина Хъдсън, Ню Йорк. Водена от Томас Кол/Thomas Cole, други художници от школата избират за предметно съдържание например езера, клисури, гори и планини. Движението било вдъхновено от европейските пейзажни живописци от 17ти век като например
Назаренс/Nazarenes и Каспар Дейвид Фридрих/Caspar David Friedrich в Германия и Джоузеф Търнър Констабъл/Joseph Turner Constable в Англия. Въпреки тези влияния, една от целите на школата била да не зачитат чуждестранните традиции, за да създадат отличително понятие за Американско изкуство.
Движението започва през 1825, когато други художници откриват, че Кол използва пейзажната живопис като изразителен инструмент и внушава връзката с Бог чрез природата. Виждайки свещените аспекти на естествената среда, тя става цел сред Hudson River School. Американското списание за изкуство, “Crayon”, започва да публикува много от живописите на школата, които вървяли заедно с техните литературни статии от писатели като например Ралф Уалдо Емерсън/Ralph Waldo Emerson, Уилиам Кулън Брайънт
/William Cullen Bryant, и Джеймс Фенимър Купър /James Fennimore Cooper.
Художниците от “Hudson River School” и тези писатели подкрепяли представата, че Бог и природата са едно.

Живописите на художниците от “Hudson River School” са често панорамни изгледи изпълнени в романтичен, някак реалистичен стил. Те внушавали атмосфера на ведрина и размисъл. Художниците използвали ефекти на светлина, за да обрисуват драматични пейзажи, особено на залези и вода. Тази техника ни е позната като Луминизъм/Luminism.
Художниците, използвали тази техника, желаели да изобразят емоции чрез смелите контрасти между светло и тъмно.

“Hudson River School” е известно с възвисяващата пейзажна живопис, изобразяваща характерната американска обстановка.
То било господствуващо до края на гражданската война, когато Импресионизма и други европейски-базирани модерни течения заменили стила.