Българският сайт за изкуство

Школата Утагава /Utagawa School/ представлявала група художници, специализиращи в гравюрата на дърво. Школата била открита от Тойохару /Toyoharu/. След смъртта му неговият ученик Тойокуни/Toyokuni/ заел мястото му и издигнал групата на толкова високо ниво, че тя станала най-известната и могъща школа за гравюра на дърво за 19-ти век.

Школата станала толкова успешна и добре позната, че днес повече от половината оцеляли ukiyo-e отпечатъци са от нея.

Откривателя Тойохару усвоил от западни образци дълбоката перспектива, което било нововъведение в японското изкуство. Неговите последователи, Утагава Тойохиро /Utagawa Toyohiro/ и Утагава Тойокуни /Utagawa Toyokuni/ придобили по-смели и чувствени стилове от този на Тойохару. Те специализирали в различни жанрове - Тойохиро в пейзажи, а Тойокуни в кабуки отпечатъци. По-късно художниците в школата специализирали и в други жанрове, като например военни отпечатъци и митични пародии.

(1908 - 1920)

Това течение започва в Париж около 1907г. Водено от Пабло Пикасо/Pablo Picasso/ и Джордж Брак/Georges Braque/, кубистите скъсват с вековната традиция в рисуването, като отхвърлят едната гледна точка. Вместо това те използват аналитична система, в която триизмерните обекти биват разделени на части и редефинирани от няколко различни гледни точки.
Движението се приема като “нов начин на изобразяване на света” и наподобяващо различни външни влияния, като например африканското изкуство, както и новите теории за същността на реалността, като Теорията за Относителността на Айнщайн/Einstein/.
Кубизма често бива разделян на две фази - Аналитичната фаза (1907-12), и Синтетичната фаза (1913-1920). Началната фаза се опитва да покаже обектите както ги възприема мозъка, а не както ги вижда окото.

Синтетичната фаза се характеризира с творби, композирани от по-малко и по-прости форми, в ярки цветове.

(1890 - 1940)

Модернизма се характеризира със съзнателно скъсване с традицията и употребата на нови форми на изразяване, което отличава много стилове в изкуствата и литературата от късния деветнайсти и двайсти век. Модернизма засяга интереса от този период към различни типове бои и други материали, за да изразят чувства и идеи, в създаването на абстракции и фантазии, вместо да представят реалния свят. Този тип изкуство изисква от публиката да наблюдава внимателно, за да разбере художника, неговите намерения и неговата среда, преди да си формира преценка за творбите. Пол Сезан/Paul Cezanne/ често е представян като “Бащата на Модернизма”.

(1898 - 1908)

Идва от френската дума “fauves”, означава “диви животни”. Фовизма отхвърля традиционните идеали на рисуването и скулптурата и набляга на модерната идея, особени стандартизации и ход. Вдъхновени от късните импресионистични творби на Пол Гоген/Paul Gauguin и Винсент Ван Гог/Vincent Van Gogh, които разрушили границите със своите интензивни цветове, течението отвело тази идея стъпка по-нагоре, включвайки опростена рисунка. Първата изложба на фовисти била през 1905г.

Пойнтилизма и Пост-Импресионизма вдъхновили развитието на Фовизма. По точно, творбите на фовистите произхождат от примитивното и племенно изкуство; както и от цветовия избор и стил на Пол Гоген. Въпреки че движението просъществувало за кратко, то имало огромно влияние над експресионистите. Името на движението било подходящо заради употребата на неконтролируеми, абразивни и интензивни цветове.

Главния фокус на Фовизма е не-натуралистичен и трептящ цвят. В допълнение към влиянието на Гоген, палитрата на Винсент Ван Гог била вдъхновителна за фовистите. Тяхната цел била да изразят емоция чрез избора на цвят. Фовизма отмрял след 1908г., когато групата тръгнала по различни пътища, много се обърнали към Кубизма.

Представители на това направление са: Анри Матис/Henri Matisse, Андре Дерейн/Andre Derain, Раул Дюфи/Raoul Dufy и Маурис де Вламинк/Maurice de Vlaminck.

(1888-1899)

Парижка група Пост-Импресионисти и илюстратори, които станали много влиятелни в полето на графичното изкуство.

Тяхното подчертаност на дизайна, била споделена от паралелно развиващите се Ар Нуво.
И двете групи имали близки връзки със символистите.

Ядрото на “Les Nabis” били Пиер Бонард/Pierre Bonnard, Маурис Денис/Maurice Denis, Кер Ксавиер Русе/Ker Xavier Roussel, Феликс Валотон/Felix Vallotton, Едуард Вулард/Edouard Vuillard.