Българският сайт за изкуство

Към средата на V в. преди н. е. ранноклассическият стил постепенно започнал да се променя. Изкуството на Гърция започнало да навлиза в расцвета си. Навсякъде след персийските разрушения отново били построявани градове, издигали се храмове, обществени здания и светилища.

В Атина след 449 г. преди н. е. управлявал Перикъл, високообразован човек, който обединил около себе си всички най-големи умове в Елада: негови приятели били философът Анаксагор, художникът Поликлет и скулпторът Фидий. Да се построи наново атинския Акропол, чийто ансамбъл сега се счита за най-красивият, се паднало именно на Фидий. Атинския Акропол бил построен на висока отвесна скала, издигаща се над града. В Акрополът били съсредоточени всички висши светини на атинците. При Перикъл той бил преосъзнат като уникален архитектурен комплекс. По замисъл на архитекта била построена великолепена входна галерия към светилището, оформена с йонически колони. От ляво на Пропилеите (парадните порти) било допряно зданието пинакотеки — картинна галерия, в която се намирали изображенията на главните герои на Атика, а до входа се намирали статуите на боговете-охранители: Хермес и Хеката — трителата, трилика богиня на нощтта и призраците. Отдясно, на самият край на скалата, бил приютен дребничкият, много изящен храм на Нике (Безкрилата). Гражданите се шегували, че богинята била наречена безкрила, за да не може да ги напусне. Храмът на Нике бил обграден с балюстрада— ограждение, състоящо се от невисоки релефни плочи със сцени от жертвоприношения.

Балюстрадата спечелила световна известност заради украсяващите я релефи. Сред тях се намира знаменитата “Нике, развързваща сандалите си” с нейното изключително ефирно облекло. Тези релефи били направени по-късно, тъй като Акрополът бил изграждан нясколко десетилетия.

виж повече »

Архаиката създава единен архитектурен език — ордерната система. Най- древна разновидност на ордерната система се явява дорийската. Името му е взето от един от главните клонове на елинската народност- дорийската, която е обитавала Пелопонес. Друг основен клон са били йонийците, които населявали Централните Балкани, в това число Атина, а след това се преселили на Малоазийското крайбрежие и частично на островите. Дориката традиционно се е свързвала с мъжествения, суров стил.

Дорийските постройки били ниски и тежки, йонийските – леки, стройни и изящни. Йонийският ордер се е разпространил единствено в V в. преди н. е., а дорийският се е използвал много широко вече в VII – VI в. преди н. е. И до днес са оцелели фундаментите и седемте колони на храма на Аполон в Коринт (горе). Те свидетелстват за това, че в дорийския ордер колони  са се поставяли направо, без подложки. Тези колони рязко се стеснявали към върха си и обикновено имали удебеление в центъра  – ентазис (за да се подчертае неимоверната тежест, която се налага да се носи от опорите на зданията). Колоните обикновено имали двадесет жлеба. В Южна Италия, където след VIII в. преди н. е. се преселвали гръцките колонисти, за да основават нови градове, са се съхранили няколко дорийски храма. Те се намират в Пестум (гръцкото наименование е Посейдония). От тях са се съхранили не само обходните колони  – птероми, но частично и стените на храмовете.

виж повече »

В Китай са намерени най-древните човешки останки

Чрез археологически изследвания е установено, че територията на Китай вече е била населена по времето на долния палеолит. Именно в Китай са намерени най-древните човешки останки заедно с примитивни каменни оръдия на труда. Благоприятните природни условия на източен Китай спомогнали за ранното появяване на земеделието в долината на река Хуанхе и нейните притоци — III хил. пр. н. е. По-късно тук възникнали държави, които заедно с Египет, Двуречието и Индия се явяват най- ранните в историята на човечеството огнища на културата и изкуството.

Културната история на Древен Китай обхваща дълъг период – около пет хилядолетия.

До ден днешен още няма единно мнение относно ходът на социално-икономическото развитие на древнокитайското общество. По мнението на някои изследователи, робовладелските отношения възникнали към II хил. пр. н. е., а в средата на I хил. преди н. е. се сменили с феодални. Друга част от изследователите причисляват целият древен период, включително Хан (III в. преди н. е. – III в. от н. е.), към рабовладелският строй. Във всеки случай, за историята на изкуството е важно да се отбележи, че въпреки появата на нови черти получаващи отчетливо развитие през периода Хан започвайки от средата на I хил. преди н. е.,  културата и изкуството на Китай остават все още тясно свързани с традициите на отминалия период.

Много важна особенност в културата на Китай се явява факта, че от древни времена, още от самото и възникване, тя се развива непрекъснато запазвайки много от древните културни центрове в продължение на векове. Това в значителна степен определя устойчивостта на традициите в Китайското изкуство.

Своеобразният художествен стил характерен за Китай се заражда много рано.

Независимо измененията в течение на следващите векове, някои от неговите характерни черти не са се променили чак до наши дни.

виж повече »

Индия не е имала име…

От дълбока древност чак до XIX в. Индия не е имала име. Чуждоземните племена, такива, като перси и китайци, наричали страната Синдху, а реката – Инд (в произношение на гръцки — Индос и Индикос). Мюсюлманите, завоювали Индия в XII — XIII в. и и дали  име Хиндустан (Страната на Индусите), което в Европа звучало като Индостан.

Хималаите – една от любимите теми на монументалното изкуство…

Думата “Индия” в нейното съвременно значение се появило чак в XIX век. На изток Индия граничи с Бенгалския залив, на запад — с Аравийско море. На северо-запад от Индия е расположена планинската система Хиндукуш, на север за граница на Индия служи най – голямата в света планинска система Хималаи. В представите на древните индийци, на снежните върхове на Хималай живеели боговете. Например, върхът Джомолунгма (Эверест) индийците свързвали с легендарният връх Меру, на който се е опирало небето. Там се намират градовете на боговете и жилищата на небесните духове. Планината Кайласа се е считала за обежище на бога Шива. Поради това Хималаите станали една от любимите теми в монументалното изкуство на древна и средновековна Индия. Множество митове са свързани с пълноводните реки на Индия — Ганг и Инд. Съгласно един от тях, свещенната Ганга се спуснала на земята от небето, за да напои всичко живо. Инд и неговите притоци са възпяти в свещенните древни текстове.

виж повече »

В края на IV в. пр.н. е. границите на малките гръцки градове-държави – полиси се усещала все по-остро. Класическият гръцки свят, разкъсван от вътрешни войни, практически бил изчерпал себе си. Настъпила нова епоха: премахвали се граници, обединявали се народи и кулутури на цяла ойкумена (известен обитаем свят). Това било следствие от великите завоевателни походи на изтъкнатия гръцки пълководец — македонския цар Александър. Умрял съвсем млад (само на двадесет и осем години), Александър Македонски със своята армия покорил много от древните народи, достигнал до Индия и създал огромна империя.

Имало общи черти в изкуството на отделните области през IV – I в. пр.н. е. То било въплъщение на новата идея за величие, за свят, обединен на грамадно пространство от елинската култура. Осъществявали се фантастични проекти: планини се превръщали в градове, създавали се исполини като медния Родоски Колос (бога на слънцето Хелиос) на остров Родос.
Стремежът да се излезе от рамките на човеческото и да се достигне света на боговете — е една от характерните черти на искусството от тази епоха. Александър Македонски наричал себе си Нов Херакъл и Нов Дионис, култа към обожествени управници и техните жени бил традиционно популярен на Изток и в Египет.

виж повече »