Българският сайт за изкуство

След около четири месеца, групи студенти, специалност анимация, от чудесният Gobelins, l’école de l’image в Париж, ще представят къси (60-90 секундни) анимационни филми, които ще служат за въведение в събитията на всеки ден от на тазгодишния Festival International du Film d’Animation d’Annecy.

Тези филми са обикновено остроумни, духовити, добре нарисувани и добре анимирани. Всяка година те ми дават огромната надежда, че традициите на ръчно нарисуваната анимация са все още живи и добри в лицето на огромната вълна от CGI(и добра и лоша) от Холивуд.

Тази година има пет филма, и те са потресаващо красиви и добре изпълнени.

Страницата за Работата на Студентите от Гобелинс 2009 изброява анимациите, заедно с кредитите и има линкове (”Decouvrir ce film”) за гледане на анимациите. Самите филми, в по-голямата си част, са без думи, така че езика не е бариера.

По принцип не съм фен на деструктивното драскане върху стените на сгради, което представляват повечето от графитите, освен ако не става дума за лишена от наивност импровизация на стенопис (искам да посоча, че рисунките върху стените, за които ще стане дума в статията, са направени с тебешир и водоразтворими бои).

“MUTO” е frame by frame анимация, в която “кадрите” всъщност предсавляват графити нарисувани върху стени на сгради в Буенос Айрес и Баден.

Художникът, познаван само като BLU, нарисувал и пре-нарисувал части от стени, които последователно фотографирал и направил от снимките анимация.

“Coraline” е 3D анимация, базирана върху едноименния роман на Нейл Гейман /Neil Gaiman/.
Филмът е режисиран от Хенри Селик /Henry Selick/ и бе пуснат по кината на 6-ти Февруари 2009г., след световната премиера на Portland International Film Festival.

Коралин Джоунс се премества в Ашланд, Орегон заедно със своите любящи, но разсеяни родители. През първата седмица, след настаняването, тя се запознава със странно момче на име Йоби Ловат /Wybie Lovat/. Той и подарява кукла, която прилича на нея.
Докато изследва новото си обкръжение, Коралин открива и отключва една малка врата, която покрива зазидана част от стена. Тази нощ Коралин следва малка мишка, която се промъква през тъмния коридор отвъд вратата. Тя отвежда Коралин в паралелен свят.
Там тя попада на същества, които твърдят, че са “другите” и родители. Те визуално приличат на нейните истински, с изключение на това, че имат черни копчета вместо очи. Съществата населяващи фантастичния Друг Свят се оказват много по-интересни и учтиви от тези в нейния собствен. Особено нейната Друга Майка, която прави всичко възможно Коралин да е щастлива. Когато си легне да спи обаче, Коралин се събужда в собствената си стая в истинския свят.
Всяка нощ Коралин посещава Другите си Родители, следвайки мишката през малката врата. Другата и Майка казва че би могла да остане там завинаги ако е съгласна да зашие копчета в очите си. Коралин отказва и отива в стаята си за да поспи.
Като се събужда на следващата сутрин, развълнувана че си е вкъщи, Коралин осъзнава че всъщнтост е заклещена в Другия Свят. Тогава тя събира цялата си смелост, сили и находчивост, за да се върне обратно…

Епична, красива и странна. “Tale of How”, създадена от Blackheart Gang, е едно пътешествие през сюреалистични пейзажи, населени с подобни на патици същества, опустошавани от пипалатото морско чудовище Ото. Накрая, една сладка малка мишка на име Еди Инженера идва на помощ.

Очудващо, но всички от Blackheart Gang са самоуки и създават The Tale of How за 9 месеца усърдна работа.

The Tale of How е втората част от трилогията наречена Dodo Trilogy. Предстои да се допълни с “The Tale of Then” и “The Tale of When”.

Също много впечатляваща, музиката към филма е композирана и записана от Blackheart Gang. Тя е написана специално за филма и текста разказва историята в оперен стил, който е свеж и оригинален. виж повече »