Българският сайт за изкуство

От незапомнени времена древноегипетската цивилизация е привличала вниманието на човечеството. В V в. пр. н.е. древногръцкият историк Херодот посетил и подробно описал Египет. За гърците Египет е страна на чудесата, люлка на мъдростта, родина на древни богове. Самата дума “Египет” е от гръцки произход и означава “загадка”, “тайна”. Египтяните наричали страната си Кемет, което в превод означава “черна земя”. В ІІІ в. пр. н.е. египетският жрец Манефон написал на гръцки език “Историята на Египет”, в която определил основните периоди на Древното, Средно и Ново царства, а също така е изброил тридесет и една династии на фараони.
В духовния и социален живот на древноегипетското общество главна роля е имала религията. Древните египтяни обожествявали природните сили, растения, животни и се прекланяли пред множество богове. Египтяните си представяли Вселената като съединение на небесния Нил, където слънчевият бог Ра плува с лодка, и подземния Нил, по който Ра се връща, преодолял силите на злото и тъмнината в образа на змея Апоп. Озирис, богът на плодородието, на умиращата и възкръсваща природа, бил считан за четвърти митичен цар на Египет. Той щастливо управлявал заедно със сестра си и негова съпруга Исида – богиня на плодородието и водата.

виж повече »

През праисторическия период от VII до края на V хил. пр.н.е. в Двуречието(предимно северната част) се развиват няколко отделни култури. Тяхното изкуство се свежда до цветна украса на керамиката с геометрични, с фигурални орнаменти (напр. стилизирани жени и скорпиони) и техни съчетания.

Шумер. Първата историческа култура(документирана с писмени сведения и паметници) е шумерската. Предшества се от последната праисторическа култура, наречена Тел ал-Убаид, която отстъпва място на шумерската около средата на IV хил.пр.н.е., когато големите градове-държави Ериду, Нипур, Киш, Лагаш, Урук, Ур и Ума, възникват върху предишни селища.
Всеки град си имал свой управник – цар или жрец и свое божество. Няма данни за етническия състав и за характера на по-ранното население, нито се знае откъде са дощли шумерите, носители на значително по-висока култура от заварената.

Откритите многобройни цилиндрични, въртящи се печати ни дават представа за наблюдателността на шумерските художници, умеещи еднакво добре да изобразяват човека и животните. Разпространението на цилиндричните печати към края на третото хилядолетие е свързано със засилването на деспотична робовладелска монархия на гр. Ур. В глиптиката и скулптурата се създава единен художествен канон със стандартни композиции, сред които преобладава сюжет на поклонение на царя пред божеството. виж повече »

Неолитът и последвалият я бронзов период приблизително обхваща времето между 8 000 – 2 000 г.пр.н.е.
Главните центрове на културата се изместват на югоизток. Човека преминал към заседнал начин на живот, което имало дълбоки последици. То направило възможно развитието на земеделието и опитомяването на животни. Човекът вече не живеел в скални цепнатини, а в особени постройки(колиби). Научил се да прави съдове от глина, да изработва тъкани, да плете кошници, да изгражда каменните си сечива. Огромна крачка напред било появявянето на метала. Медта и златото, изглежда, са дошли в Европа от изток. Отначало се използвали за направата на украшения, поради ковкостта и мекостта си. По-твърдата сплав на калай
и мед направила по-късно възможно не само заменянето на каменните сечива, но и изработването на сечива с много по-сложна и съвършена форма. виж повече »

Мезолитът(среднокаменен век) е преходен период от палеолита към неолита и обхваща времето между 12 000 – 8 000 г.пр.н.е.
Забелязва се известна инволюция в епохата на Мезолита. Идеите се реализират в знакови форми – чрез символи. Характерни са петроглифите(предписмени изобразителни форми).
В мезолитните рисунки илюстрации на хора се срещат все по-често. Човекът е представен като носител на движението, опростен и сумарен образ. Запазени са малко изображения. В настенното изкуство се срещат човешки, предимно мъжки фигури, сексуални символи. Те са геомеризирани или силно стилизирани (положени с контур).
Появяват се ренгенографски рисунки на части от тяло, тъкани, кости, вътрешности.

Изкуството на старокаменната епоха да се дели на периоди, обозначавани по мястото на находищата:
-Оринякски период – особено богат с резби, изобразяващи женски фигури.
-Сюлетрейски период – от това време датират предимно рисунки с вдълбан контур и релефи.
По-беден е откъм художествени находки.
-Магдалински период – към него се отнасят най-хубавите произведения на праисторическата живопис(Алтамира в Северна Испания и Фон дьо Гом в Югозападна Франция).

Палеолитът обхваща времето между 40 000 – 12 000 г.пр.н.е.
Тогава са и първите прояви на изобразителна дейност на човека. Този период не е локализиран. През това доисторическо време липсвали цивилизациите.Нямало уседнали форми на живот. Главно занятие на палеолитния човек е ловът. Така той основно зависел от движението на огромни стада диви коне, северни елени, бизони, мечки. Първобитните хора се приютявали под навесите на огромни скали или в пещери, където през цялата година се задържа топлина.
Те още нямали разчленени представи за външния свят, но вече създавали произведения, които били сходни с творби на изкуството. виж повече »