Българският сайт за изкуство

В записките, които ще бъдат публикувани следващия месец, Бейкън разговаря лично с Майкъл Пепейт/Michael Peppiatt, негов официален биограф и приятел, през 1987, когато той казал за Матис/Matisse: “Аз никога не съм харесвал неговите неща кой знае колко, освен много, много ранните му творби… Аз ги ненавиждам. Може би никога няма да видя какво всъщност има в тях, с всичките тези мизерни малки форми. Също не мога да понеса и неговите рисунки – напълно мразя неговата линия.
Намирам я за педантична.”

Той не се впечатлява и от скулптурите на Матис.

Др. Пепейт се сдържа да публикува за момента коментарите, защото мислеше, че Бейкън може да не одобри. Внимавайки да не използва неофициален разговор, той си спомня: “Бейкън не би искал да бъде виждан да злослови срещу художник.”

Той бил учуден да преоткрие материала при връщането на лентите за нова биография на Yale University Press.

“Мислех, че ще е по-добре да ги изслушам отново,” каза той. “Бях изненадан да намеря някои неща, които преди 25 или 30 години не изглеждаха особено важни. Сега ние гледаме на Бейкън с такова очарование, че дори и странните му страни стават значими.”

Коментирайки защо Бейкън не харесвал Матис толкова много, той посочи неща като например изображения на одалиски.

Той каза: “Одалиските бяха всичко, което Бейкън не е. Те са твърде плавни, неустановени, свободни, грациозни, мелодични – а Бейкън е точно обратното на всичко това.”

Др. Пепейт сега ще включи интервютата в Francis Bacon: Studies for a Portrait.

Бекон, чийто живописи изразяват изолация, бруталност и болката на човешкото съществуване, е най-известен заради картини като например неговия крещящ папа в които портета на Веласкес/Velazquez на Pope Innocent X беше преработен в кошмарен образ на истеричен ужас.

Този месец, James Hyman Gallery в Лондон също ще изложи невиждани преди осакатени платна на Бейкън – неозаглавения етюд за Папа, които датира от около 1959г. Бейкън разсякъл и издълбал централната част, оставяйки единствено върха на главата и рамената.

Бекон, самоук и дълбоко самокритичен художник, беше прочут с това, че унищожава творбите си, като вади нож дори на най-чудесните си картини. Той веднъж каза, че той унищожава “всички по-добри живописи” в опит да ги изведе на по-високо ниво.

Можете да следите коментари по статията чрез следната хранилка: RSS 2.0 Вие можете да прескочите до края и да добавите коментар. Пинг временно не е разрешен..