Българският сайт за изкуство

Едно време, музеите правиха изложби почти винаги съгласно дали те мислеха шоуто за интелектуално достойно и дали творбата на изкуството беше годна да пътува. Това значеше че тези по-малко мощни учредявания и техните кустоси имаха реалният шанс да направят оригинални изложби и да ги представят на публиката, като всеки е победител. В изминалите десет години, обаче, този начин на процедиране се промени към по-зле.

Италианският клон на Интернационалния Съвет на Музеите (ICOM) публикуваха реферат обявяващ практиката да влагаш пари за да изложиш своя работа. Това не е за широката сфера проекти като например Louvre Abu Dhabi, където Gulf state изплаща e1bn през 30 години като дарение на фонд за френски музеи не само да излагат творби на изкуството, но и ефективно да създават цяла музейна култура.
Това е за арендата на работи на pot-boiler изложби за увеличаване на финансите на институцията, и най-лошото е отказването да изложат работа, дори на добро шоу или заслужаващ музей, докато хонорара не се плати.

Италия отчасти е за обвиняване заради тази плесен. Нейните обществени музеи, лошо финансирани, старомодни и свързани с абсурдната бюрокрация, имат голямо затруднение в организирането на изложби
(например, често повечето от техните телефонни линии позволяват единствено постъпващи повиквания, за да спират чиновниците пилеещи състояния). В това безвъздушно пространство пристъпват търговските фирми като например Linea d’Ombra, с ярки организационни и маркетинг умения, и
те убеждават богатите градове на северна Италия, че могат да направят чудеса за своя имидж и местна икономика като уреждат изложби за тях. Те извеждат резултати ,които изстрелват Италия нагоре в The Art Newspaper’s annual exhibition attendance league tables в последните няколко години: 360,000 за
“Turner and Impressionists” в Brescia, например. Как тези фирми вземат творбите на изкуство, които нямат никакво институтско влияние? Като плащат за тях—или по-точно, като карат други да правят така: местно правителство, и банкови фондации, които са единствения главен източник на Италия на не-обществени пари за културния свят. По такъв начин, Louvre щеше да вземе €4m за провеждане на шоу във Верона тази есен, което е забележително само заради знаменитостта на неговите живописи.

Рефератът на Icom посочва че това довело съществуващите музеи да загубят не само потенциалната инвестиция, но също възможността да се развиват техните изложбени умения по начина, който би могъл да започне да преобразява културната инфраструктура на Италия, вместо публиката да вижда безмозъчните шоута като например “Monet and the Snow” (Торино, 2006).
Такива изложби също намаляват поддръжката за местни музеи; откакто Linea d’Ombra стартира в Brescia, посещението на постоянните колекции Museo di Santa Giulia върви надолу от 93,759 посетители в 2003 до 38,187 в 2007.

Реферата напомня на всеки, че етичният код от 1986 на ICOM постановлява, че музейните колекции са в полза на публиката и никога не трябва да се вземат предвид финансовите активи. Големите музеи и техните бордове трябва да помнят това, най-малко защото така рискуват да убият гъската, която снася златните яйца. Все пак, защо те да са заслужилите на такса-свободен режим, на дарения от
бизнес и богатите, да се смятат по-горе от обикновения комерсиален живот ако самите те стават така комерсиални относно наемите на техните колекции? Имайте си вашите повищаващи фондовете партита, вашите лъщящи турнета за билиони, вашите изискани ресторанти и вашите бутици, но не забравяйте за какво действително сте там, което е да разпространявате знание и разбиране чрез вашето изкуство,
цел твърде благородна, за да бъде продадена и на най-високата цена, която някой е способен да плати.
Заемните такси са лоши, както ICOM Италия обясни.

Писателя е главния редакторски ръководител на Art Newspaper

Можете да следите коментари по статията чрез следната хранилка: RSS 2.0 Вие можете да прескочите до края и да добавите коментар. Пинг временно не е разрешен..