Леонардо да Винчи
Леонардо да Винчи е роден през 1452г., извънбрачен син на Пиеро да Винчи/Ser Piero da Vinci, преуспяващ нотариус, и селянка на име Катерина/Caterina. Баща му го взел от родната му майка, за да бъде отгледан в неговото семейство във Винчи, село близо до Флоренция. И точно във Флоренция неизбежно се озовал, когато се проявили талантите на младия Леонардо. Баща му уредил да бъде приет като чирак, щом навърши дванадесет години, в къщата на Андреа дел Верокио/Andrea del Verrochio, един от най-великите художници на Флоренция. В ателието на Верокио се намирал каймака на флорентинското изкуство: Ghirlandio, Botticini, Perugino и Lorenzo di Credi.
Това му подхождаше перфектно. Като биографик на Леонардо да Винчи, Вазари/Vasari, художник и проницателен наблюдател на съвременниците си, казал:
Момчето било възхитено от решението си, и той започнал да се опражнява не само в бранша на изкуствата, но и във всички браншове, в които рисунката играе някаква роля.
Той бил изумително надарен, и доказал себе си като първокласен геометрик в работата си като скулптор и архитект.
Леонардо учил малко Латински или Гръцки, спънка в ерата на Ренесанса, който основавал на културата на Гърция и Рим. Ренесанса прославял възраждането на класическия свят и цялото познание, което този свят съдържал, но достъпа на Леонардо до него бил ограничен, заради липсата му на образование. Когато бил на около трийсет години, той направил опит сам да научи латински, но всичките му бележници били написани на ясен италиански.
Тази липса на латински, обаче се оказало предимство, неспособен да чете ученията на класическите учени, Леонардо бил способен да посочи, че неговата работа не била основана на хипотези, ами на наблюдения:
На мен ми се струва, че всички науки да лъжовни и изпълнени с грешки ако не са родени
от Опита, майка на всичко сигурно…това означава, че това, което, дали в средата или
в края не преминава през едно от петте сетива….,където разсъждението не присъства,
мястото му е заето от врява. А тя никога не се появява там, където нещата са сигурни.
Следователно, където има кавги, там истината не се ражда…където е познанието спорът
е замлъкнал завинаги.
Леонардо да Винчи имал независима гледна точка за почти всичко. Има изречение, което се появява в първото издание на бележките на Вазари за Леонардо (но по късно то изчезва), което показва как Вазари гледал на неговия начин на мислене:
Леонардо бил толкова еретически настроен, че е не се подчинявал на религията, смятал
че може би е по-добре да си философ, отколкото Християнин.
Под опеката на Верокио, талантите на Леонардо бързо разцъвтели. Пристигайки през 1464г. да му служи като чирак, той останал там няколко години. От около 1477г. до 1482г. Леонардо имал свое собствено ателие във Флоренция и се предполага, че работел под патронажа на Лоренцо де Медичи/Lorenzo de Medici. Чрез него Леонардо имал достъп до една от най-влиятелните институции на флорентинския Ренесанс – the Platonic Academy.
Леонардо напуска Флоренция около 1482г., за да стане придворен художник на Лудовико Сфорца/Ludovico Sforza, херцог на Милано и владетел на града.
Като завършил обучението си за художник, от Леонардо да Винчи се очаквало да има много познания, освен живопис и скулптура. Като скулптур, той проектирал огромна статуя на бащата на херцога, възкачил се на кон. Твърдяло се, че Леонардо изработил модел в естествени размери за отливка за шестнайсет години, но предназначения за статуята бронз бил използван за направата на оръдия за водената по това време война, нахлулата френска войска използвали модела от клей като мишена за упражняване. Рисунките обаче са все още непокътнати и включват изкусен план за отливането на монументалната творба.
Интересно е обаче, че когато Леонардо за пръв път предложил идеята за конструирането на огромен кон на херцога на Милано, неговото писмо не съдържало толкова много за уменията му като художник, а най вече за уменията му като военен инжинер.
През 1490г. Леонардо да Винчи си сътрудничал с поета Бернардо Белинчиони/Bernardo Bellincioni в създаването на придворна поетична драма. За което била направена огромна позлатена хемисфера, която разкривала въплъщението на планетите. За човек, който толкова се осланя на очите си, силата на слънцето била от главно значение.
През това време Леонардо започнал работата си върху Последната Вечеря. Бележниците му сочат, че той търсел модел, който да изобрази Христос. Забелязано било навремето, от онези които наблюдавали как Леонардо работи, че той гледал за хората от които имал нужда, търсейки ги навън, където знаел че ще бъдат:
…угрижени или ведри, стари или млади, гневни или спокойни…той наблюдавал техните
маниери, облекло и жестове; и когато намери някой който пасва на целите му, той го
отбелязвал в малката книжка, която винаги носел на колана си.
Математиката също била голяма любов за Леонардо и през 1497г. Леонардо с илюстрирал De Divina Proportione за Фра Лука Пациоли/Fra Luca Pacioli.
През 1499г. френските армии влезли в Милано. Няколко месеца по-късно Леонардо напуснал Милано и отпътувал за Венеция, вия Мантуа. Венециянските власти го наели като инжинер за съвет как най-добре да подсилят военната си защита.
До 1500г. Леонардо да Винчи се върнал във Флоренция. Неговата работа била го направила известен и той бил приет от съгражданите си с големи почести и овации. Ранните творби на Леонардо, направени във Флоренция,преди да замине за Милано, оказала силно влияние на по-младите художници, включващи Сандро Ботичели/Sandro Botticelli и Пиеро ди Косимо/Piero di Cosimo.
През октомври 1503г. Леонардо бил упълномощен, от съвета на града, да нарисува голямо фреско върху една от стените на новата “Sala di Gran Consiglio” в “Palazzo Vecchio”.
Темата му за това фрезко била Битката при Ангари, при която Флоренция победила Милано през 1440г. За жалост стенописа вече не съществува.
Докато работел върху “Битката при Ангари”, Леонардо рисувал друго от великите си шедьоври; Мона Лиза. Според Вазари той работел върху картината четири години, твърдейки че още не е завършена.
Заради политически промени, през 1512г. Леонардо напуснал Флоренция и заминал за Рим с надеждата за по-голям патронаж под двамата сина на Лоренцо де Медичи, човека който го подкрепял толкова много в по-ранните му години. Джулиано де Медичи/Giuliano de Medici се радвал да приеме Леонардо в Рим. Малко след това, обаче, Джулиано умрял и у Леонардо останало чувството, че е старт и забравен:
Медичи ме създадоха и ме съсипаха.
Франсис I/Francis I от Франция, човек с искрена любов към знанието и изкуството, склонил Леонардо да замине за Франция, и през 1516г. Леонардо бил настанен в малък замък близо до кралския палат. Там, въпреки че страдал от частична парализа на дясната ръка, Леонардо продължил да рисува и учи, правейки за Кардинал Луиджи от Арагон/Cardinal Luigi of Aragon рисунки които не били загубили и частица от своята живост и детайл.
Година по-късно Леонардо починал. Със сигурност Вазари не преувеличил като написал:
Нормално много мъже и жени се раждат със забележителни качества и таланти;
но понякога, по начин който престъпва границите на природата, един човек
е чудно надарен от небесата с красота, грация и талант в такова изобилие,
което оставя всички други хора много зад него. Всички негови действия
изглеждат вдъхновени и настина всичко, което направи по-скоро идва от
Бог, отколкото от човешкото изкуство.
Всички потвърждавали, че това е истината за Леонардо да Винчи.
Сходни статии:
- Леонардо да Винчи Галерия с рисунки на Леонардо да Винчи Разгледайте и галерията с картини на Леонардо да Винчи [nggallery id=12] ...
- Леонардо да Винчи Галерия с картини на Леонардо да Винчи Разгледайте и галерията с рисунки на Леонардо да Винчи [nggallery id=11] ...
Можете да следите коментари по статията чрез следната хранилка: RSS 2.0 Вие можете да прескочите до края и да добавите коментар. Пинг временно не е разрешен..
Оставете коментар